„Свободната воля е способността да правя с радост това, което се налага.“ – К. Г. Юнг

• Защо идеята за съдбата е толкова обидна напоследък за съвременния читател?
• Дали понеже свързваме орисията с липса на свободна воля, със загуба на контрол, с чувство за безсилие, унижение и немощ?
• Защо значението на съдбата така се е откъснало от сходната източна концепция за кармата?

В този шедьовър на авторката на множество популярни книги по астрология Лиз Грийн разглежда темата от историческа, теософска, философска и астрологическа перспектива, като дава по-широко възприятие какво представлява съдбата: разгръщане на естествени процеси, а не предопределени или „писани“ събития в живота на индивида.

Грийн твърди, че сме загубили връзка с природата и естествените закони и че разбирането на орисията ни е вникване в нашата обвързаност с естествените закономерности във вселената. Първоначалната концепция за съдбата наистина я признава като принцип на причината и следствието, но постулира, че ние, хората, обикновено сме твърде слепи, за да видим резултатите, заложени в нашите действия.

Винаги когато се замислим по темата за съдбата, неизбежно правим връзка и с астрологията, тъй като концепцията за орисията се развива от представата за подреден взаимосвързан космос. Чрез използването на митове, легенди, сънища, приказки и случаи от своята практика, Грийн разнищва противоречивата и нелека тема, като вплита в разказа си способи за осмислянето на съдбата с помощта на астрологическите транзити, прогресиите и наталните конфигурации. Тя изследва зодиакалните знаци като описания на митично пътешествие – пътуването на героя, при което той пристъпва към осъществяване на своята орисия.