Ново издание на превода на Аристотеловия трактат „За небето“ – основополагащото космологично съчинение, което в продължение на почти две хилядолетия е определяло в голяма степен представите на повечето антични и средновековни философи за строежа на космоса. Той е обединен в едно книжно тяло с „Епиномис“ – може би последния Платонов диалог. За авторството на този диалог се спори, като авторът му се търси сред членовете на Академията – някой от студентите на Платон, които са били там в последните две десетилетия на живота му. Този диалог може да осветли неясни страни на интелектуалните спорове в Академията и да подпомогне разбирането за различните хипотези, предложени от Платон, от Аристотел, може би от Филип от Опунт. Който и да е авторът на „Епиномис“, диалогът е много ценен като своеобразен мост, свързващ космогонията и космографията на Тимей на Платон с космологията на „За небето“.