Схващането, че архитектът си знае как се прави архитектурно заснемане е устойчива заблуда, намираща своето пот­върждение в липсата на специализирани курсове по темата в програмите на повечето български висши училища по архитектура. Това недооценяване налага една от най-често практикуваните области от архитектурната наука да бъде преоткривана като топлата вода или колелото поотделно от всеки практикуващ архитект, което съвсем естествено води до системно извличане на едни и същи поуки, следствие от неволното допускане на еднотипни грешки в тази напълно рутинна по своята същност дейност.

Ръководството по архитектурно заснемане е съставено на първо място за студентите от началните курсове по архитектура в българските висши училища. Акцентът в настоящото ръководство „Архитектурно заснемане“ е поставен върху усвояването на способите и техниките на класическите методи на заснемане на архитектурни обекти, основани на употребата на общодостъпни инструменти и пособия.