„Архетип и колективно несъзнавано“ са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX/І от „Събраните съчинения”) се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане:

• „За архетиповете на колективното несъзнавано“ 
• „Понятието за колективно несъзнавано“ 
• „За архетипа с особено внимание върху понятието „анима“

Следват публикации, в центъра на които са специфични архетипове, а именно на „майката", „прераждането“, „детето-бог“, респективно „божествено момиче“, после - мотивът на „духа“, както често се появява в детските приказки, и т. нар. „трикетер“ (хитрец). Накрая се разглежда връзката на архетиповете с процеса на индивидуация, веднъж теоретически в статията „Съзнание, несъзнавано и индивидуация“, после - практически приложено върху един такъв процес на индивидуация, както се разкрива на основата на една впечатляваща серия рисунки от аналитичната работа на Юнг. За центриращата символика на мандалите става дума в последните две работи на този том.

„Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Огледалото не ласкае, то вярно показва това, което се оглежда в него, а именно лицето, което никога не показваме на света, защото го прикриваме с Персоната, маската на актьора. Но огледалото стои зад маската и показва истинското лице."

К. Г. Юнг