Трето издание на книгата, включваща пиесите на Георги Господинов:

• „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“
• „D.J.“

Апокалипсисът идва в 6 вечерта

Апокалипсисът не е непременно огън и жупел, конници, тръбящи ангели, глобален срив. Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно. Идва в оня час на ранното есенно свечеряване, в онази минута, когато светлината вече си е отишла, а мракът още не е дошъл. В тази дълга минута се случват историите тук. Минутата преди.

Истории за това как минаха 90-те и как влязохме в новото хилядолетие с по един микроапокалипсис в аванс.
Истории, сенки и гласове, които се навързват, допират, понякога през отделна фраза, за да дадат силуета на едно тяло, ранимо, неразказано, направено от самота и неосъщественост.

„Разказване и разкайване са много близки думи, сигурно има защо. Аз вярвам в разказването. То придава допълнително смисъл на това, което си преживял. Ако един човек не си разказва историите, не може да усети какво е преживял. Мисля, че и за това хората обичат да четат хороскопи за себе си. Има и такива, на които им липсва смисъл, затова обичат да мислят, че съдбата има сценарий за тях и са вписани някъде. А какво става, ако никъде не пише за нас, ако ни няма в големия замисъл?“

От интервюто на Анелия Александрова с автора,
публикувано в "Програмата".

„По-вълнуващото представление по новия текст за театър на Георги Господинов „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ за мен се състоя един ден след премиерата му в Малък градски театър "Зад канала" (първа за 2010), когато останах насаме с текста, без посредничеството на сцена и актьори. [...] Може да прозвучи парадоксално, но действително има и такива силни театрални преживявания, които могат да се случат пълнокръвно само на страницата, върху въображаемата сцена на думите. “

Асен Терзиев за "Капитал лайт"

„Наслагващите се изповеди за личните крахове оставят усещането за празнота, за дълбока тъга по нещо важно, по нещо завинаги изпуснато. Но за тъга, не дълбоко разтърсваща, а спасително-поетична, защото Георги Господинов й дава цвета на шоколад и звука на Пиацола.“

Виолета Дечева, в. "Култура"

D.J.
(Една пиеса light с ниско съдържание на олово и никотин)

Точно през ХVІІ век, великата епоха на лулата, което ще рече на постоянството, стабилността и здравото семейство - защо какво друго е лулата, ако не една уютна и порядъчна домашна камина в миниатюр - та точно в това време се ражда... Дон Жуан. Пушач на цигари в един свят на лули. Ако приемем, че Дон Жуан, този Zorro на жените, е едно от имената на страстта, какво се случва днес, четири века по-късно. Как се чувства съвременният D.J (Don Juan) - като прушач сред отказали пушенето, като любовник сред отказали любовта...

Дон Жуан е култово парче в попкултурата на ХVІІ, ХVІІІ и ХХ век, а скречът е възможен тъкмо върху популярни винили.

Как цялата история на света може да бъде написана с малко дим...

„Дон Жуан не е стряскащият и невероятен герой за своите класицистични съвременници, а банален и старомоден за съвременното общество. Вместо изкусното съблазняване и дима от цигарите, той се сблъсква с вулгарното и грубо предлагане на любовта по розов телефон, а пиесата и актьорите преиначават неговите думи.“

Рецензията на Диана Златкова за двете пиеси можете да прочетете в litclub.com

Пиесата D.J. спечели Годишната награда “Икар” за най-добър български драматургичен текст през 2004 г. Преведена е на руски, френски, немски и английски. Поставяна е в България, Австрия и Франция.