„Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.“

„Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото“.

Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 – 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията.

Всяка пиеса на Чехов стои при цензорите от Театрално-литературния комитет с месеци. Той не иска да се съобразява с промените им, отказва да приеме назадничавите им виждания, обвиняван е в презрение към сценичните правила, в „ибсенизъм“ за „Чайка“, било „недопустимо да се стреля по университетски професор, дипломирано лице“ във „Вуйчо Ваньо“. Но днес по пиесите на Чехов учат всички световни драматурзи, писатели, театрални режисьори, актьори.

В този двутомник за пръв път се събират на едно място всички 16 пиеси на Чехов. Пет от тях са сред най-поставяните в историята на театъра - „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, „Иванов“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Но и в останалите виждаме несъмнения Чехов гений, а „Татяна Репина“ и „Нощта преди съда“ се превеждат за пръв път на български.