Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от „Завещанията“ на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на „Плеядата“; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в „Трагедиите“ на Агрипа д’Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият – като нравите на епохата – блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат златни люспици, единствената утеха за цели десетилетия, когато реката на френската изящна словесност е мъкнела само пясък; но тук са и огромната перла на луната, извлечена от сините лагуни на романтизма, и всички ”огърлици от вятър и звезди“ на Бодлер, и слоновата кост на парнасистите, и цветните сънища на сюрреалистичното ни съвремие. Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие. За да ти ги дам щедро в мига, когато капакът се затвори и аз разбрах, че ключът от това ковчеже е единствено в твоите ръце.

Кирил Кадийски

Вторият том от „Антология на френската поезия в три тома IX - XXI в.“ представя френските поети от Верхарн до Аполинер и Сандрар.