„Анти-Едип“ е първата част на свръхвлиятелното във философията, цялата хуманитаристика и изкуствата от последния половин век произведение в две части, наречено в общото си заглавие „Капитализъм и шизофрения“. Втората част е „Хиляда плоскости“.

Тази книга е плод на един от най-дръзките творчески тандеми в световната мисъл: философа Жил Дельоз и психоаналитика Феликс Гатари.

В нея се ражда изобилие от понятия, завихрено най-вече около „желаещи машини“ и „шизоанализа“. Подобно на измъчващо-насладна фикция, книгата изплита гъста мрежа между полета, оставали преди нея почти напълно изолирани едно от друго. И всичко се случва под егидата на връзката желание – реалност, изкушава да я последваш по посока на една философия на желанието.

Мишел Фуко предрече, че нашият век ще бъде векът на Дельоз: „Най-добрият начин… да се чете „Анти-Едип“ е към нея да се пристъпва като към изкуство, в смисъла, в който например се говори за еротично изкуство… Анализът на отношението на желанието към реалността и към капиталистическата машина носи отговори на конкретни въпроси… Как да се въведе желанието в мисленето, в дискурса, в действието? Как желанието може и трябва да разгърне своите сили в сферата на политическото...? Бих казал, че „Анти-Едип“… е книга по етика… Да бъдеш анти-Едип е станало… начин на мислене и на живот…. Как да освободим дискурса и действията си, нашите сърца и нашите удоволствия от фашизма?... Анти-Едип е Въведение в нефашисткия живот.“

Една без преувеличение велика книга, еднакво трудна и вълнуваща, способна да метаморфозира в ръководство за всекидневен живот.