При пътешествието ми в Антарктида обещах на експедицията, че ще се опитам да направя пътепис на живо, директно от случката към листа. Но явно ниските температури не симпатизираха на писателски обещания. И за да направя все пак нещо, си припомних най-силния студ, който съм изпитвал в България. Ала изобщо не се получи пътепис, а разказ за съвсем друго нещо. При това къс.

Обещаната книга „Антарктида – окото на космоса“ се появи чак след десет години. 2011! И пак не си изпълних обещанието. Книгата не стана пътепис, а реалити роман. Художествено произведение, в което всичките герои са живите участници в експедицията (за щастие, още са си живи). Случките са реални, но в книгата са поднесени не като репортаж, а в художествена фантазия, която запазва всички белези на автентичното. Дори диалозите в голямата си част не са точно копие на произнесеното от моите приятели. Законите на литературата не приемат това за грях. Доказателство, че съм постъпил правилно, е фактът, че никой от тях не ми се разсърди, не чух една дума за упрек. Просто аз през цялото ми пребиваване запечатвах в паметта си начина им на говор, заедно с идиомите и неизбежните очарователни глупости.

Само моите написах съвсем точно, както ги помнех, защото би било некоректно, всъщност по-подходящата дума е „тъпо“, да редактирам себе си. Така успях да постигна донякъде оправданието какво търси един писател на Ледения континент.

Боян Биолчев