Анна Карима е писателка, общественичка и едно от най-видните лица в борбата за равноправие на половете в България. Тя е сред основателите на Женското образователно дружество „Съзнание“, което се бори за допускането на жени студенти в Софийския университет.

Учредява Българския женски съюз, редактор е на редица списания и вестници, основава съюза „Равноправие“, открива първото в София Девическо търговско практическо училище и основава дружество „Инвалид“ – дом и училище за деца с физически и психически проблеми.

Пише и публикува през целия си живот. Три нейни пиеси са поставяни в Народния театър. Драмата ѝ „Отритната“ достига тираж от 50 000 екземпляра.

Иван Вазов я вижда като „майка на това, което ще дойде“.

В тази книга са събрани едни от най-отличаващите се творби на Анна Карима, публикувани в сборниците „Разкази“ (1906), „Сантиментални разкази“ (1939) и „Разкази по народни мотиви“ (1929).