„Понякога отсъствието на татко ме притиска като дете, седнало на гърдите ми...“

„Анатомията на едно изчезване“ е написана с емоционалната прецизност спечелила на Хишам Матар огромно международно признание. Притча за бащите и синовете, книгата разказва за трудния им път един към друг и за още по-трудното преодоляване на отсъствието. Романът е преведен на повече от двайсет езика, включително на английски, арабски, датски, иврит, испански, италиански, немски, норвежки, унгарски, полски, турски, шведски, финландски, френски, холандски и пр.

Нури е съвсем малък, когато губи майка си. Сякаш нищо не може да запълни празнотата, оставена от смъртта в притихналия апартамент в Кайро. И нарушена едва когато баща и син срещат Мона – неустоима в жълтия си бански край басейна на луксозен хотел в Александрия. Щом Нури я вижда, околният свят изчезва. Но красавицата се влюбва в бащата, а по-късно се омъжва за него. Щастието на двамата наранява момчето и у него се заражда абсурдната мисъл, че иска баща му да изчезне.

За негов ужас, неволният изблик се превръща в грозна реалност. Бащата, прокуден от родината си дисидент, е отвлечен при мистериозни обстоятелства. И докато светът на Нури и Мона се тресе от събития извън техния контрол, двамата осъзнават колко малко всъщност са познавали мъжа, когото обичат.

Отсъствието и загубата чертаят с деликатни щрихи емоционалната карта на този роман с изящен стил, екзотичен декор и прецизен темпоритъм. Тук страстите врят в дълбините. Повърхността остава едва докосната като нежно разпиляна коприна.

„Нещастието на мама ми се струваше толкова отколешно и упорито, че изобщо не се запитах за истинската му причина. Нищо не е толкова приемливо, колкото даденото ни по рождение.“

Книга, която ти припомня, че знаеш тъй малко за живота на родителите си. Както и те за твоя живот.

„Облаците прелитаха бързо по небето. Накъсваха светлината на ивици, които разчертаваха водата и скалистия гръб на планината, затулила хоризонта. Зави ми се свят, сякаш за пръв път си давах сметка за мащаба на нещата и заедно с това на обширната и сложна реалност на физическия свят и на собственото си несигурно присъствие в него. Обхванал главата си с длани, се загледах към тревата в краката си. Искаше ми се светът да замре.“

Книга, която те мами да препускаш бясно през страниците, за да разбереш какво се случва по-нататък, но същевременно те приласкава към себе си и те подтиква да забавиш темпото, за да ѝ се наслаждаваш по-дълго.

„Каменните сгради се очертаваха смътно в тъмното и докато ги гледах, закопнях да обитавам стаите им. Да се любя, да се храня, да се къпя и да спя там, да се карам с някого и да обещавам, да си бъбря с приятели до късно нощем, да се любувам на цветя в ниска ваза, да ги гледам по различно време през деня, да подрязвам стеблата им и всекидневно да сменям водата, да ги местя от силното слънце или течението, да удължавам живота им.“

Книга, която те държи нащрек с плътен, пречистен до съвършенство език, и те омайва с изящество и стил.

„Винаги ли сърцето изневерява на себе си, или е вероломно по природа?“

Книга, която те пронизва в сърцето с въпроса как отсъствието на любим човек оформя живота на близките му, останали след неговото изчезване?

„Ние бяхме оцелелите, чиято съдба беше да останат след другите.“

Книга, която рисува загубата с нежна, деликатна ръка и нашепва, че неведението е най-тежкото бреме.


 

♦  ♦  ♦

Хишам Матар е роден в Ню Йорк, където баща му работи за либийската делегация към Обединените нации. Когато Хишам е тригодишен, семейството се връща в Триполи, където той прекарва детството си. През 1979 година баща му е обвинен в реакционизъм спрямо либийския революционен режим и принуден да напусне страната заедно със семейството си. Живеят в изгнаничество в Египет, където Хишам и брат му завършват училище в Кайро. През 1986 г. Матар заминава за Лондон, където следва архитектура.

Четири години по-късно баща му е отвлечен. Оттогава се води за безследно изчезнал. През 1996 година семейството получава две писма с почерка на бащата, в които той пише, че е отвлечен от египетската тайна полиция, предаден на либийския режим и хвърлен зад решетките в известния затвор „Абу Салим“ в сърцето на Триполи. Нататък всичко е мълчание и неизвестност. Първите си литературни опити Хишам Матар прави в стих. Експериментира в театъра. Започва да пише „In the Country of Men“ в началото на 2000 г. През есента на 2005 г. Penguin International подписва сделка за две книги с него и романите жънат огромен успех. През 2016 година излиза и великолепната му мемоарна книга „The Return”.