През юни 1984 г. Итало Калвино е официално поканен от Харвардския университет за лекционната поредица "Чарлс Елиът Нортън". Става въпрос за цикъл от шест лекции, които се изнасят в рамките на една академична година (за Калвино това трябва да бъде 1985-1986) в Харвард. Традицията на Нортъновите лекции започва от 1926 г. и преди Калвино за тях са канени творци от ранга на Т. С. Елиът, Игор Стравински, Хорхе Луис Борхес, Нортръп Фрай, Октавио Пас.

За първи път се предлага участие на италиански писател и идеята е той да представи заниманията си по възможно най-концентрирания и красноречив начин пред студентите. Калвино се заема да пише "шест предложения за следващото хилядолетие": "някои достойнства, качества или характерни черти на литературата, които са ми особено скъпи, в перспективата на новото хилядолетие".

Умира от инсулт през септември 1985 г., точно преди гостуването си в Харвард и преди да е написал шестата лекция, "Съдържателност". Италианското заглавие е поставено от жена му, Естер Калвино, а петте готови лекции - "Лекота", "Бързина", "Точност", "Нагледност" и "Множественост", - събрани в това томче, са издадени посмъртно през 1988-а и представляват една от най-талантливите, прочувствени и аргументирани защити на художествената литература.

♦  ♦  ♦

Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе.

През 50-те и 60-те става известен с "Разполовеният виконт", "Италиански приказки", серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата "работилница за потенциална литература", Oulipo. През 70-те се появяват Невидимите градове, "Замъкът на пресичащите се съдби", "Ако пътник в зимна нощ".