Представата за алхимика като налудничав шарлатанин е по-скоро измислица, отколкото истина. Всъщност основният стремеж на алхимиците е да постигнат духовно съвършенство, а опитите им да открият тайната как от неблагородни метали да получат злато имат второстепенно значение. Процесът на трансмутация или преобразуване на обикновените метали в ценно злато е по-скоро символ и външен израз на вътрешната душевна трансформация на човека. И все пак алхимиците търсят дълго и усилено загадъчния Философски камък, необходим за получаването на злато, а също действащ и като чудодеен лек. Така те създават апаратура и откриват процеси, залегнали в основата на съвременната химия.

Дали алхимичните теории не съдържат нещо повече от онова, което традиционната наука е склонна да признае? Дали през 20 в. е произведен Философски камък? Дали успешната трансмутация на елементи, осъществена през 1919 г., не сочи, че е възможно да се преобразуват и метали? Може ли отколешният стремеж на алхимиците към духовно съвършенство да е актуален и в съвременния свят?