„Алена кралица” на Виктория Айвярд е приказка за тийнейджъри, антиутопия в едни далечни времена, когато класовото разделение е по-осезаемо от всякога!

Мислех, че моят свят не е какъвто трябва, че животът ми е несправедлив. Но не можех дори да си представя място като Сивия Град.

Електростанции сияят в мрака, пулсират в електриково синьо и противно зелено в паяжината от жици във въздуха. Транспортери, отрупани с товари, се движат по надигнатите пътища и пренасят суровини от една фабрика до друга. Дават си пронизителни сигнали един на друг в шумна бъркотия от натоварен трафик, движат се като ленива черна кръв в сиви вени. Най-ужасното от всичко– малки къщички заобикалят всяка фабрика на подреден площад, една върху друга с тесни улици между тях. Бордеи.

Съмнявам се, че под такова опушено небе работниците някога виждат дневна светлина.

Вървят между фабриките и домовете си, заливайки улиците по времето между смените. Няма офицери, няма плющящи камшици, нито празни погледи. Никой не ги кара да ни гледат как минаваме. Няма нужда кралят да се перчи тук, осъзнавам. Те са пречупени от рождение.