Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. 

Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на Жанра като Чехов, Мопасан, Бунин, Шърууд Андерсън, 0`Хенри, Хемингуей... „Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между хората." С тази въплътена в творчеството му хуманистично-морално-естетическа религия „мъченикът на своя талант" Йордан Йовков стана и светец на българската духовност и слово. 

СВЕТЛОЗАР ИГОВ