Поезия на съзерцанието – толкова рядка в бързото ни време. Уловени мигове като проблясъци по морската повърхност, едно примигване се превръща в стих.

Даниела Найберг е изградила собствена поетична структура – едновременно ритмично отсечена и протяжна, като разходка по плажа. В стиховете ѝ има и море, и светлина, и обич – всички съставки на добрата поезия, която не разказва, а кара да съпреживяваш.

Силвия Недкова