Паметта на мига няма нужда от много думи. Ако изкуството на поезията е и съпротива срещу тленното, тъкмо в танца на мига, във внезапните ветрове из паметта, тържествуват стиховете-листа от агаровото дърво на Славка Зашева. Тези стихове са с аромата на смолата на дървото, която остава след раняването му. Прочетете ги!
Антон Баев

Славка Зашева е родена през 1972 г. в Пловдив. Нейни творби са публикувани във в. „АзБуки“, в електронните списания „Литературен свят“ и PlovdivLit, във в. „Литературен глас“ и в. „Словото днес“, влизат в сборниците на Националния конкурс за учители творци през 2013 г., 2015 г. и 2017 г. Стиховете ѝ намират място в „Антология 2020“ и в „Мечтите. Поети 2020“ на издателство „Български писател“, в поетичната антология „Те обичат Асеновград“ – 2021 г. на ИПК „Екобелан“. Славка Зашева присъства като автор и в Алманах от конкурса „13 черни котки: Котката, при която живея“ – 2018 г. на „Български издател“. Удостоена е с призови грамоти за участието си в Национален поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков (2019 г.) и в Литературен конкурс „Наследници на траките“ в рамките на Международен фестивал „Дни на тракийската култура“ 2020 г. Автор е на стихосбирките „Родена от пръст и жарава“ (2014 г.) и „Сюжети за вятър“ (2018 г.). Член на СБП и на Дружеството на писателите – Пловдив.