Абраксас представлява амбивалентността между доброто и злото, между началото и края, в крайна сметка между живота и смъртта. В света Абраксас представлява две позиции, поставени лице срещу лице, нещо, което ни преследва от годините на детството, да искаш и да не стигнеш, да желаеш силно и да не постигнеш, да строиш, без да завършиш. Абраксас е изпълненото с нищо и празнотата на всичко. В античността името Абраксас се е пишело на определени старинни камъни и Гностиците са ги използвали като талисман. На мен то ми послужи като талисман в живота и ме накара да продължа напред... това е вечната амби-валентност на чувствата, изправени едни срещу други.