Какво според вас е общото между тези хора?

• Четиридесетгодишен репортер изгубва способността си да пише, пада при опити за ходене и често е толкова объркан, че жена му се съмнява за ранен Алцхаймер...
• Красиво, нормално осеммесечно бебе постепенно спира да говори и да реагира на родителите си, а след време дори не може да седи самостоятелно...
• Двадесетгодишна жена изпада в тежка депресия и прави опит за самоубийство...
• Балерина едва не загубва способността си да ходи след козметична операция...
• Шестдесет и девет годишна жена с проблеми с равновесието пада и получава фрактура на таза...
• Тридесет и осем годишна жена е прикована доживотно към инвалидна количка след операция за стомашен байпас...
• Осемдесет и шест годишен мъж при внезапен пристъп на умопомрачение убива жена си...
• Петдесет и четири годишна жена страда от параноични налудности и агресивни изблици в съчетание със симптоми, диагностициране от лекаря й като множествена склероза...
• Четиригодишно момченце, диагностицирано с аутизъм...
• Седемдесет и три годишен мъж, чиито чести падания лекарите обясняват с напредналата възраст и вероятни микроинсулти...
• Млада жена, която не може да зачене...
• Дядо, който за по-малко от година се превръща от здрав мъж, тичащ сутрин за здраве, в потиснат и объркан старец, диагностициран със сенилна деменция...

Ето и общото между всички тях: никой от тях не е получил правилна диагноза. Вместо това са се сдобили с множество неверни, често безнадеждни диагнози: проблеми в развитието, аутизъм, множествена склероза, психоза, сенилна деменция, преходни исхемични атаки, депресия или диабетна невропатия. В действителност обаче всички те страдат от едно и също болестно състояние: Дефицит на витамин B12.

Дефицитът на витамин B12 е епидемия, водеща до повече вреди за здравето от полиомиелита, която може да бъде предотвратена с елементарен скрининг и лечение.

„Предизвиквам ви да прочетете книгата, а после да не изследвате себе си и близките си за дефицит на B12.“
д-р Ерик Норман, автор на теста uMMA за дефицит на B12 и създател на първата частна лаборатория за провеждането му

„М.с. Сали Пачолок и д-р Джефри Стюарт, автори на „А дали не е B12?“, трябва да бъдат поздравени за привличането на вниманието към това често срещано нарушение, засягащо значителна част от населението и особено хората в напреднала възраст. Прочетох книгата с удоволствие и останах впечатлен от задълбочената документална обосновка. Цитатите от научната литература и подробната информация в приложенията подкрепят основните заключения на книгата. Авторите са прави, че дефицитът на B12 често остава недиагностициран и нелекуван от медицинските професионалисти.

Америка трябва да осъзнае, че откриването на основната причина за дадено заболяване като недостига на B12, застрашава авторитета на медицинската институция. Откриването му и лечението на пациентите с дефицит на B12 поставят под въпрос практиката за назначаване на лекарства, потискащи симптомите на заболяването, без да се справят с главната причина за възникването му. Част от подбудите е конкуренцията за лицата с дефицит на B12, които ще бъдат изгубени като бъдещи пациенти, ако се лекуват с евтината и ефективна витаминна терапия. Медиите пък не се интересуват от ефективна витаминна терапия отчасти и поради финансовата подкрепа на фармацевтичната индустрия чрез доходоносни реклами. Препоръчвам тази книга както на специалистите, така и на пациентите, които се интересуват от действителната причина и лечението на редица разпространени болести и състояния, свързани с дефицита на витамин B12.“

д-р Килмър Маккъли, автор на „Революцията на хомоцистеина“ и „Революцията на сърцето“, носител на наградата „Линус Паулинг“ за функционална медицина през 1998 г.

Медицински консултант на българското издание е доц. д-р Мария Папазова.