Излизате по-малък след всяка среща с него — и накрая обвинявате себе си

Не можете да посочите нищо конкретно. Той не крещи, няма нищо, за което да се хванете, и въпреки това след всеки разговор си тръгвате изцедени, някак виновен, извинявайки се за неща, които не сте направили. Започнали сте да се питате дали проблемът не сте вие.

Спрете да се питате дали той е токсичен. Погледнете каква следа оставя у вас.

„90 минути за: Токсичните хора“ не ви учи да диагностицирате никого и не ви дава етикет, с който да го заклеймите. Показва ви как да разчетете единственото нещо, което не лъже — следата, която такива хора оставят у вас; как да отличите трудния човек от токсичния модел и най-важното — какво да правите: как да държите дистанция без скандал и какво да предприемете, когато не можете просто да си тръгнете.

За деветдесет минути ще спрете да търсите обяснение — и ще спрете да се питате дали проблемът сте вие.

Александър Вейл пише за психологията така, както тя се случва в живота, а не в учебника — за скритите механизми зад това как хората постъпват един с друг. Обяснява ясно и без жаргон, тръгвайки от примера, който всеки разпознава, преди да стигне до „защо“. Не раздава етикети и не ласкае: интересува го не как да осъдите някого, а как да разберете какво всъщност става — и какво да направите с него.