Не можете да кажете и едно изречение за Русия, без някой да реши кой сте. Опитвали сте. На маса, в офиса, в семейството. Казвате нещо премерено и виждате как отсреща вече не слушат изречението, а го подреждат - в едната или в другата колона. После разговорът тръгва по релси, които не сте избрали, и накрая някой се обижда за нещо, което не сте казали. Започнали сте да мълчите по темата - не защото нямате мнение, а защото всяко мнение вече е етикет. Спрете да търсите на чия страна е истината. Погледнете какво поддържа всяка от двете. Тази книга не защитава Русия и не я обвинява, и не назовава нито един действащ политик.

Обяснява ви как е устроена машината: защо държава с такива разстояния плаща постоянна цена само за да остане една държава; откъде идват парите и защо приход, който не зависи от производителността, не принуждава нищо да расте; как двайсети век работи като политически инструмент днес и защо оценката му е спор за настоящето, а не за миналото; и защо през последните години всяка публична прогноза се провали - във всички посоки. Спорните въпроси са дадени с двата прочита на едно и също нещо, с еднаква тежест. И най-важното - единайсет правила, с които сами да четете новините оттам. За деветдесет минути ще спрете да избирате страна - и ще можете да кажете какво знаете, без това да е признание.

Маркъс Уейн пише за политиката така, както тя работи, а не както се обявява - за механизмите зад новините. Обяснява ясно и без академичен жаргон, тръгвайки от конкретния случай, преди да стигне до правилото. Не проповядва и не агитира: безпристрастността му не е предпазливост, а метод. Интересува го не за кого да гласувате, а как сами да видите какво става.