Знаете какво да кажете. Сещате се за него в колата, двайсет минути след като разговорът е свършил.

В момента не сте. В момента усещате как нещо се качва в гърдите, преди да сте разбрали какво е, и вече сте отговорили — по-рязко, отколкото искахте, или мълчаливо, което после ще ви струва повече. После настъпва обичайното: няколко часа, в които сте убеден, че сте прав, и една безсънна половин нощ, в която не сте. Започнали сте да смятате, че такъв сте си.

Спрете да се питате защо реагирате така. Погледнете колко време минава между усещането и решението.

„90 минути за: Емоционалната интелигентност“ не ви учи да бъдете спокойни и не ви обещава, че ще спрете да се дразните. Показва ви как да разпознаете чувството, докато то е още слабо и има какво да се направи; как да го наречете с точната дума, защото „зле“ не върши работа; защо паузата е сила, а не потискане; и най-важното — как да поставите граница, без да се извинявате за нея, и как да общувате с човек, който няма да се промени, защото не смята, че има какво.

За деветдесет минути ще спрете да се питате защо не сте се сдържали — и ще започнете да усещате идването.

Александър Вейл пише за психологията така, както тя се случва в живота, а не в учебника — за скритите механизми зад това как хората постъпват един с друг. Обяснява ясно и без жаргон, тръгвайки от примера, който всеки разпознава, преди да стигне до „защо“. Не раздава етикети и не ласкае: интересува го не как да осъдите някого, а как да разберете какво всъщност става — и какво да направите с него.