За всеки, който е казвал „истински Айнщайн“, без да може да назове нито едно негово откритие

Има едно лице, което разпознават дори хора, които не могат да назоват нито едно негово откритие. И почти всичко, което знаете за човека зад него, е или митично, или разменено. Айнщайн не е бил късан по математика - имал е най-високите оценки в гимназията и е владеел интегрално смятане преди петнайсетата си година. Нобеловата награда не е за относителността, а за фотоелектричния ефект. А прочутата снимка с изплезения език е от седемдесет и втория му рожден ден. Отдолу стои разграничението, което книгата прави докрай: едни неща Айнщайн доказа и експериментът ги потвърди приживе; други изчисли и предсказа, а природата ги потвърди десетилетия по-късно; трети преследва цял живот и не постигна. Митът смесва трите под едно прочуто лице. Честността ги разделя. Не лицето. Откритията.

Себастиан Норт пише за миналото така, както добрият следовател разчита стар случай - като отделя доказателството от мълвата и не позволява на легендата да замести факта. Интересуват го фигурите, около които са пораснали толкова разкази, че самите разкази са станали предмет на изследване. Пише ясно и безжалостно към собствените си изводи, и вярва, че да уважаваш една историческа личност значи да я видиш цяла - със силите и слабостите ѝ.