В тази книга поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си.

Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. Всяко стихотворение тук е и вид раздяла. Но те все пак са светли, тези Баеви меланхолии и раздели – по южному светли – и те връщат в живота, макар че „няма да се върнем същите“.
Георги Господинов

За първи път в българската поезия срещаме творчество с такава – бих я нарекъл програмна, съсредоточеност в античното митологично, библейско и историческо наследство...
Светлозар Игов

В тази мощна сбирка, мрачна медитация за „катастрофата на постоянството“, българският поет Антон Баев предприема емоционално пътешествие към сърцевината на меланхолията – благодатната меланхолия, за разлика от пробития далак на бунтарството – напомняйки ни, че тъгата е диалектическо допълнение на радостта, а сдвояването на тези противоположности е необходимо за създаването на литература и философия.
Джордж Уолъс, САЩ