Антон Баев притежава такава енергия, че е трудно да си го представим обзет от сплина на поета Бодлер, но тази стихосбирка е ехо на тъгата, на скръбта от разпада на съвременния свят: човешка пустиня и анонимни градове, степени и нюанси на страха, изоставяне на уязвимите същества.

За първи път в българската поезия срещаме творчество с такава - бих я нарекъл програмна, съсредоточеност в античното митологично, библейско и историческо наследство...

Светлозар Игов

В тази мощна сбирка, мрачна медитация за "катастрофата на постоянството", българският поет Антон Баев предприема емоционално пътешествие към сърцевината на меланхолията - благодатната меланхолия, за разлика от пробития далак на бунтарството - напомняйки ни, че тъгата е диалектическо допълнение на радостта, а сдвояването на тези противоположности е необходимо за създаването на литература и философия.

Джордж Уолъс, САЩ