Във всеки български град, във всяко селце, във всяка махала има място, манастирче, скала, местност, които съхраняват духа на българина; там се организират чествания и тържества; там се правят молебени; там хората търсят подкрепа и закрила от Бог. Но светините не са само останали предмети, паметници или местности – често светиня е някоя мисъл, човек (Капитан Петко войвода, Кочо Честименски, Светите братя Кирил и Методий и много други), или идея, преминали и оставили диря в сърцата ни от векове и за векове.

Подредбата на светините в книгата е систематизирана в пет раздела:

• Исторически реликви;
• Паметници, църкви, манастири;
• Книжовно наследство;
• Местности;
• Национални символи.

А сред светините са Тефтерчето на Левски, Самарското знаме, пръстенът на цар Калоян, Мадарският конник, „Рибен буквар” от Петър Берон, църквата-костница „Св. Неделя” в гр. Батак, сабята на Христо Ботев, гробът на цар Борис ІІІ в Рилския манастир, сърцето на Иван Вазов, Перперикон, Черепишкият манастир „Успение Богородично”, Паметникът на свободата на връх Шипка и др.

Съхраняването на българщината за поколенията е важно за развитието на нашата държава. Заветите, саможертвите, стремежите на българите през многовековната ни история трябва да бъдат съхранени от нас, съвременниците, и да бъдат предадени на нашите деца.