В един студен ноемврийски ден през есента на 1913 г. бъдещият първи президент на Турция Мустафа Кемал Ататюрк пристига в София. Тогава той е на 32 години, с чин майор, и е назначен за военен аташе в България, където ще прекара следващите 14 месеца.

Сред задачите му е изключително трудното сближаване между българската и турската политика, но роденият и израснал сред българи в Солун офицер е най-подходящият човек за тази работа.

Авторката на книгата „440 дни Ататюрк в България“ Нахиде Дениз проследява отблизо живота на Ататюрк в България, като се основава на документи, изследвания и интервюта с български и турски специалисти и роднини на някои от личностите от периода.

Опитите за покушение срещу Мустафа Кемал, докладите му до турския Генерален щаб, срещите със столичния елит и обикновените хора и разбира се, търсенето на истината за връзката му с дъщерята на ген. Стилиян Ковачев – Мити, са само част от засегнатите теми.

И накрая – Ататюрк остава възхитен от напредъка на България. Видяното ще му послужи в осъществяването на идеята му за модерна светска турска държава. Неслучайно до края на живота си той пази скъп спомен за времето, прекарано у нас.