Великолепното издание 27 шедьовъра от Хокусай включва илюстрации на великия японски художник към подбрани хайку от периода Едо. Красотата и дълбоката символика на стиховете, съчетани с изящните гравюри на Хокусай, радват изтънчените ценители на прекрасното. 

Кацушика Хокусай (1760–1849) е японски художник, придобил световна слава с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е – термин, който в буквален превод означава картини от плаващия (преходния) земен свят.
Този стил е представителен за градската култура през историческия период Едо (1603–1868) и достига разцвета си в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, когато центърът на културния живот окончателно се премества от столицата Киото в Едо (днешно Токио), където е било седалището на шьогуните от рода Токугава.

Характерна за културата на този период е появата на радост и наслада от живота, независимо от осъзнаването на неговата преходност. Именно тогава центърът на културния живот в Япония окончателно се премества от столицата Киото в Едо, където се намирало седалището на шьогуните от рода Токугава. Укийо-е може да се разглежда и като израз на хедонистичните настроения, характерни за градската култура на Едо. Характерно за представителите на този стил е създаването на картини от поредиците хубавици, шюнга (еротични картини) и портрети на актьори от театъра Кабуки. Новаторството на Хокусай се изразява в това, че от изкуство, фокусирано основно върху портрети, той превръща укийо-е в стил, ориентиран към непортретната тематика – пейзажи, растения, животни. 

Великият художник е автор на повече от 30 хиляди гравюри и рисунки. В България и по света е известен предимно с картините си от поредицата „Трийсет и шест изгледа от планината Фуджи“ (1823–1835), която включва световноизвестната „Голяма вълна при Каганава“. Други известни негови поредици са „Мостове“ (1824–1834) и „Водопади“ (ок. 1833). Самобитност, философска дълбочина и човешка мъдрост, съчетани с високи художествени достойнства, са сред основните характеристики на неговото творчество. Творчеството му оказва огромно влияние върху формирането на ар нуво и френския импресионизъм. Много европейски художници – сред които Клод Моне, Едгар Дега, Тулуз-Лотрек, Ван Гог, Пол Гоген – признават, че са изпитали неговото влияние. 

През 1835 г. Хокусай пристъпва към илюстрирането на поетичната антология Сто стихотворения от сто поети. Японското заглавие на поредицата е Сто стихотворения от сто поети според разказите на бавачката. Това заглавие е показателно за духа на епохата (стиховете, създадени от висшата аристокрация, могат да се коментират от представители на третото съсловие). През 1839 г. пожар унищожава дома на художника, а заедно с това и голяма част от неговите гравюри и ескизи. Това е основната причина поредицата да остане незавършена. Само двадесет и седем от замислените сто гравюри са отпечатани от самия Хокусай като брокатни картини (нишики-е). Всички те са включени в изданието 27 шедьовъра, заедно с превода на съответните стихове от антологията. Повечето илюстрации имат метафоричен или пародиен характер, като Хокусай не илюстрира буквално самите стихове, а създава картини, вдъхновени от тях. Съвременните изследователи разглеждат поредицата като важен визуален източник на японската идентичност. Едно от достойнствата на книгата е блестящият превод от старояпонски на известния японист Братислав Иванов, на когото се дължи и съставянето на изданието.