Крахт е брутален. Отваряйки книгата напосоки, ще попаднете на три коренно различни повествования, с адски различен ритъм и думи. В първата част абсолютна вакханлия на богаташкото всичкоимане. В средата – умиротворяващата сила на планината, на тишината и самотата. Пречистване. И после адът – лагер, чудовищен, абсурден, нечовешки, отнемащ всичко. Пред който Чанги е като увеселителен парк. И пълната деградация както на физическо, така и на физическо ниво. Изход – забравете!