1876. Приписки към Записки по българските въстания е една необикновена книга в историята на българската литература. Тя се явява като зародиш в първоначалното издание на Корени пред 100-годишнината от Априлското въстание. Авторът и тогава едва ли е предполагал, че веднъж, докоснал се до тематиката на въстанието, тя ще се превърне в съдбовна тема в неговия живот, нарастваща в нови сюжети в десет различни издания до настоящия том. В едно от тях (2002) акад. Иван Радев пише: „В определен смисъл... може да се каже, че Симеон Янев пренаписа Записки по българските въстания...

Захари Стоянов бе летописецът тогава. Днес Симеон Янев е интерпретатор на Записките... и индикатор на съвременната философско-психологическа гледна точка към личностите и събитията на Захари-Стояновия текст, най-пряко отвеждащ към "душата на събитието", т.е. нашето Априлско въстание, колкото по-трагично в историята, толкова по-величаво в психографиите на неговите водачи, възкресени в есеистичните опуси на Симеон Янев".