Очарователният разказ на Кроули за събитията непосредствено преди и по време на последната обсада на Константинопол от османците прилича повече на описание на очевидец, отколкото на сухо излагане на исторически факти. Много точно са представени образите на бойците на двете армии – под предводителството на младия султан на османските турци Мехмед II и на уморения император на залязващата Византийска империя.

Лос Анджелес Таймс

През пролетта на 1453 г. завесите се разтварят, за да представят една от най-великите драми на сцената на историята. Основните действащи лица са османската армия начело с младия и амбициозен султан Мехмед II, от една страна, и император Константин XI Палеолог и защитниците на Константинопол, от друга. Столицата на Византийската империя е бледа сянка на славното си минало, но все още е един от притегателните символи на християнството.

Превъзходството на османците е смазващо във всяко отношение: като численост, въоръжение, организация... За пръв път в историята артилерията е използвана масирано. Но развръзката на тази драма идва почти случайно, само за няколко часа, на 29 май.

Роджър Кроули пренася читателите назад във времето, проследява събитията отблизо и показва героите в двата лагера така живо, както не сме ги виждали никога досега. Това са съдбовни дни на кураж и жестокост, на технологична изобретателност и човешка издръжливост. Дни, които слагат края на една епоха и началото на друга.