Интересът към организационните култури, особено в контекста на неформалните организации и вътрешногруповите норми, е отдавнашен, макар да използва различна от съвременната терминология. Още през 1939 г. Честър Бернард забелязва, че неформалната организация има огромно значение за това, как функционира формалната: в нея възникват правила за поведение, които осигуряват ангажираност, идентичност, сплотеност и чувство за „ние“ на членовете ѝ. Даже преди това Елтън Мейо и колегите му от Харвард вече са изследвали и документирали сложни и отчетливи системи от норми и символи, които възникват между членовете на различни подсистеми (звена) на една организация.

Дори и на ежедневно житейско равнище много от нас, навлизайки в непозната работна среда, са забелязали чувството, че си „чужд“ и „външен“, и са установили спонтанно и може би недокрай осъзнато, че неизричаното е по-силно и по-важно от казаното и написаното. След първоначалното неведение човек започва да „усеща“ „духа“, „миризмата“, „характера“, „спецификата“ на дадено работно място, начините на работа и живеене в организацията – все неща, които са колкото познати и естествени, толкова и трудни за обяснение на някой външен за тази среда