"Дванадесетата планета", първата книга от поредицата Хрониките на Земята, съживява шумерската цивилизация и представя хилядолетни свидетелства за съществуването на Нибиру, родната планета на анунаките и за тяхното кацане на Земята на всеки 3600 години.

"Стълба към небето", втората книга, включва древноегипетски свидетелства, показващи, че портата между смъртните и боговете представлявала космодрум на Синайския полуостров, като пирамидите и Сфинксът в Гиза изпълнявали ролята на фарове.

"Войните на боговете и хората", третата книга, обхваща ханаански, хетски и индийски извори, сравнява с тях случаите с Вавилонската кула и унищожаването на Содом и Гомора и стига до заключението, че преди 4000 години на Земята е било използвано ядрено оръжие.

"Изгубените царства", четвъртата книга, пренася читателя в доколумбовите цивилизации и древните империи в Северна и Южна Америка и разкрива досега неизвестни древноизточните цивилизации и "градовете на боговете" на олмеките, маите, ацтеките и инките.

"Когато времето започна", петата книга, анализира древните познания от небето и Земята и взаимосвързаните цикли, които довели до появата на астрономията, зодиака и астрологията, както и каменни календари като този в Стоунхендж.

"Космическият код", шестата книга от поредицата, обяснява как тайните на небесните учители на човечеството били кодирани в Библията и други свещени и тайни "книги" - космически шифър, който свързва хората с техните космически корени.

Научните открития, направени през годините след публикуването на всяка книга, представят все повече потвърждения на невероятните и неортодоксални, основани на научни данни заключения на поредицата. Тези открития и произходът на човечеството и Слънчевата система се разглеждат в следващите книги на автора. Вярвам, че съвременната наука ще продължи да потвърждава древните знания. Зекария Сичин