„12 квадрата“ е прекрасна метафора и опит да се надникне отвъд това, което се вижда. Рисунките, изображенията на Владо Пенев, не са формална, познаваема илюстрация на стихотворенията, нито пък поетичните видения на Ива Николова са преразказ на неговите миниатюри. Основната тема, трагическото послание на стихосбирката-образ, е повличащата ни, но и опияняваща самота, която ни е достигнала след отшумялата и така повърхностна младост, самотата, превърнала се в човешка същност, в наш интимен приятел и още, самотата, предизвикваща нашето странно и мъчително доверие. И още - тъгата, помитащата, жилава, запазила своята жизненост тъга, тъгата, която в сполетелия ни и отминаващ живот е последното истинско чувство и за това е по-благородна, по-предпочитана, направо мечтана в сравнение със скучното и безлично доволство. Сдвоената тъга се превръща от чувство в познание, а от познанието в наше бъдеще.

Книгата проследява житейските, ала още по-важно - духовните митарства на своите творци, навлиза дълбоко в психологията на нашия съвременник, на онова „загубено“ поколение, което общуваше, любеше и твореше, преди интернет да превърне приятелството в навик и творчеството в забавление", Владимир Зарев