Има сутрини, в които човек отваря очи не защото е готов за деня... а защото денят вече го дърпа за ръкава. Будилникът звъни. Градът се движи. Часовникът не чака никого. А вътре в теб стои нещо тихо. Не умора. Не мързел. А усещането, че отдавна живееш живот, който не ти принадлежи. Книгата „101 основателни причини да НЕ отидем на работа“ не е за отказа от работа. Тя е за момента, в който човек спира да предава себе си. За онези дни, в които най-страшното не е да отсъстваш от офиса... а да отсъстваш от собствения си живот.

Защото понякога най-истинският отговор на въпроса: „Защо не отиде на работа?"" е просто: „Защото тръгнах да намеря себе си“.