„100 години Словото на Учителя Петър Дънов“ представлява сборник с подбрани беседи и лекции, държани преди 100 години. В историческия и съборния контекст на онова време ни въвежда споменът на Галилей Величков, поместен в началото на книгата, както и снимките, публикувани непосредствено след него.

Беседите, включени в това издание, обхващат широк кръг от теми: Любовта и Вярата – с кои сили работят те и с какви методи; благостта като най-висше състояние на човешкия дух; постижимо ли е доброто сърце; какво представлява душата и кои са нейните низходящи и възходящи състояния; какво представлява човешкият дух; как страданията са условия за растеж и повдигане на човека; какво представлява мисленето и кои са видовете съзнание; какво е влиянието на цветовете; кои са качествата на здравия човек; как да се изразходва правилно енергията, предоставена ни от природата; какви вериги поставя съмнението и от кои сили е инспирирано то; каква е Христовата мисия на Земята и др.

Темите са подбрани така, че да бъдат полезни както на хора, които отдавна четат Словото на Учителя, така и за начинаещи, които тепърва открехват вратата на познанието.

Истинското знание на нещата подразбира същевременно и приложение. Ако искате да се ползвате от знанието, което сте придобили, трябва да го прилагате. Каквото знание придобиете, каквато книга прочетете, приложете поне най-малкото от нея! Ако прочетете една книга, без да приложите нещо от нея, по-добре да не сте я чели. Същото се отнася и до Библията: малко четете от нея, но прилагайте!

Казвате: „Как можем да познаем коя книга трябва да четем?“. Ще ви дам следното правило: вземете книгата, която искате да четете, турете я пред челото си, отправете мисълта си към разумния свят и запитайте Божественото в себе си да я прочетете ли, или не. След това останете спокойни за една-две минути и ще чуете един тих глас отвътре да ви отговаря да четете ли книгата, или не. Слушайте този глас! Той никога не лъже.

Човек трябва да знае какво да чете. Това четиво, което е полезно за едного, не е полезно за другиго. Има смисъл да се чете една книга само тогава, когато тя дава храна за ума, сърцето, волята, душата и духа на човека. Когато човек чете по този начин и се съветва със своя вътрешен глас, той ще развие в себе си интуицията, чрез която ще познава соковете, които текат в живота, и оттам ще задържа за себе си полезните, а ще се предпазва от отровните.

Вие трябва да се предпазвате от отровните сокове на книгите. Четете някоя философска книга или някой роман и цяла нощ не можете да спите. Казвате: „Тази книга съвсем размъти ума ми“. Значи човек всякога трябва да бъде буден. Чете ли нещо, или говори с някого, той всичко трябва да поставя на критика, на вътрешна анализа.

Човешкият дух, ООК, 03.11.1926 г.