Животът - този разкош на битието

През 50-те години на XX век френският планински водач Гастон Ребюфа постига световна слава като първия човек, изкачил шестте легендарни северни стени на Алпите: Гранд Жорас, Пиц Бадиле, Пти Дрю, Матерхорн, Чима Гранде ди Лаваредо и Айгер. Сред бури и лавини, каменопади и импровизирани биваци, триумф и смърт "Звезди и бури" проследява изкачванията на Ребюфа по тъмните заледени стени, които всяват страх и сред най-опитните алпинисти на неговото време.

Но тази класика на планинарската литература не е само история за изкачени върхове. Тя разкрива човешката природа сред скалите и описва радостта от приятелството и хармоничната близост с планината, родили се в най-тежките мигове на усилия и лишения.

С изящната си лирична проза Ребюфа създава един вечен шедьовър, който улавя всяка опасна стъпка към върха, всяка глътка разреден въздух и възторжено се прекланя пред красотата и величието на високата планина и нейните тайни.

Съдържание

Предговор
Северната стена на Гранд Жорас
Реброто Уокър
Средното ребро
Североизточната стена на Пиц Бадиле
Северната стена на Дрю
Матерхорн
Чима Гранде ди Лаваредо
Айгер
Приложение

Гастон Ребюфа (1921-1985) е френски планински водач, един от най-известните и почитани алпинисти на всички времена. Прочува се през 1950 г. като един от членовете на експедицията, осъществила първото изкачване на осемхилядник в историята - връх Анапурна. По-късно става първият човек, изкачил шестте големи северни стени на Алпите. Автор е на над десет книги, а безспорният връх в творчеството му "Звезди и бури" променя завинаги планинарската литература.

ПРЕДГОВОР

Тази книга е рожба на една младост, посветена изцяло на високите планини.

Години наред, докато живеех в Марсилия, копнеех за планината. Всяка зима очаквах с нетърпение месец юли. Най-сетне потеглях за Елфроад или Шамони. Прекарвах седмица-две по върховете, после настъпваше нова година на трепетно очакване. И един ден реших да се преселя в планината - станах професионален планински водач.

Измежду множество изкачвания две превърнаха младежките ми блянове в реалност - това на Ла Бар дез-Екрен през юношеството ми и на северната стена на Гранд Жорас по Реброто Уокър, когато бях на 20 години.

През 1945 г. на слизане от челото на Гранд Жорас, след като вече не се усещах просто като любител, изпитах притегателната сила на планината по различен начин и се посветих на водаческото поприще. Напуснах Националната школа по ски и алпинизъм, в която бях инструктор. Поех живота си в собствени ръце.

Една осъществена мечта ражда нова мечта. След Реброто Уокър на Гранд Жорас исках да покоря другите северни стени: Дрю, Бадиле, Матерхорн, Чима Гранде, Айгер. Бях дете, когато тези стени бяха още девствени. Щом достигнах възраст, позволяваща ми да ги изкача, исках да покоря всяка от тях. Но и това не ми беше достатъчно бях професионален планински водач и имах желание да ги изкача именно като такъв. Придирчива младост! Младост, която иска всичко!

Когато катерех Лез-Екрен, имах душа на бойскаут. Бях още напорист младеж, когато се изправих срещу Гранд Жорас и през четирите години, прекарани в Централната школа "Младеж и планина", Военното високопланинско училище и Националната школа по ски и алпинизъм. Водаческата професия ми помогна да стана мъж.

Това е едно от най-красивите поприща, защото се упражнява върху късче от Земята, запазило девствеността си.