Джорджо Вазари (1511–1574) е роден в Арецо, Италия, но е живял и творил предимно във Флоренция, където е и починал на 62 години. Вазари е живописец и архитект, но остава в историята повече като писател и биограф заради забележителните си „Животописи на велики художници, скулптори и архитекти“ – биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на италианските ренесансови творци. В том 3 на безценната му творба в български превод ще намерите животописите на велики творци, които белязаха изкуството на целия свят: Джото, Донатело, Леон Батиста Алберти, Гоцоли, Верокио, Антонио и Пиеро Полайоло, Перуджино, Джорджоне, мадона Проперция де Роси и Тициан. Сборникът започва с биографията на Джото; Вазари подчертава неговата основна роля в изкуството особено заради окончателното скъсване с византийския стил и въвеждане на рисунък, близък до природата. Последен тук – но не и по важност – е колоритният Тициан, смятан за равен по популярност с Микеланджело и Рафаело и споменаван от импресионистите като извор на вдъхновение. В тома ще намерите и цветни приложения със знакови творби на споменатите творци, което илюстрира и допълва текста за тяхното творчество.

Джорджо Вазари е роден на 30 юли 1511 г. в Арецо, Италия. През 1524 г. отива във Флоренция и работи при Андреа дел Сарто и Микеланджело. След пътешествие до Рим (1529), където се запознава с творби на Рафаело, Вазари се връща във Флоренция и постъпва на служба при Медичите. През 1561 г. основава Художествена академия с Великия херцог и Микеланджело начело и 36 художници за членове. Построява двореца „Уфици“ (1560 –1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът „Вазари“ свързва двореца „Уфици“ с двореца „Пити“; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в двореца „Векио“ във Флоренция и Кралската зала във Ватикана (1571–1573). Вазари остава в историята повече като писател, отколкото като художник, заради забележителните си „Животописи на велики художници, скулптори и архитекти“ – биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на италианските ренесансови творци. И до днес изследователите черпят от неговия труд основни сведения за съдбата на Микеланджело, Джото, Леонардо да Винчи, Фра Анджелико, Филипо Липи и редица други. Умира във Флоренция на 27 юни 1574 г. на 62-годишна възраст.