ИЗХОД

Първо си губиш шапката и шала,
после ръкавиците и ключовете,
после чадъра и чантата,
после приятели, гаджета.
От време на време повтаряш
загубите,
за да си припомниш думите
за нещата.

Накрая, когато всичко е изгубено,
виждаш:
целият си омотан в конци,
като онези, с които като малък си носил
ръкавиците и ключовете на врата си.
Само че кълбото от тези конци
няма как вече да се размотае
и ти знаеш, че изходът от пашкула е един –
да изгубиш себе си.

Издателство „Жанет-45“ представя новата стихосбирка на Людмила Миндова – „Животът без музика“.  

„Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее.“

Илко Димитров

„Вече да се говори  човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат – този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един – светът на поезията, в който „онзи, който няма нищо, има всичко”.

Силвия Чолева

♦  ♦  ♦

Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Математическата гимназия в родния си град и Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, където по-късно защитава дисертация върху хърватския литературен барок. В неин превод на български език са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Симо Мраович, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други автори от бивша Югославия. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма” (2011), и на стихосбирките „Блус по никое време” (2010), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016).