Краят на 1994 година. 

Районът – пограничните села на община Кюстендил… Време на държавна разруха, прогресираща престъпност, на корупция и силовите групировки ВИС и СИК. 

Всъщност, това, което ме впечатли в тази история, не беше баналното им споменаване в този жанр, а реалното им позициониране в този регион. Чели сме много по комерсиалната медийна тема за българския преход и групировките, знаем за тях, но концентрирано – София, морето, Биад, Мираж, Боровец… 

Никой досега не е познал другите герои на този преход, които на гърбовете си носеха „бетонните блокове“ за градежа на пирамидата, наречена банално „българска мафия“. В тази книга е преразказана с художествена фикция историята за „Бандата на митничаря“. Група жадни за власт и пари хора от ъндърграунд-прослойка на прехода, които правят своята „революция“. В тази книга са описани реалните схеми на пограничната контрабанда през военните застави, през планината и селата близо до границата.

Разказ за това как с мулета се прекарвали раници с хероин.  Тази книга за първи път показва първите герои на трафика, превърнали се в емблема и пример за днешните контрабандисти. Да, признавам си, историята за Белин Митничаря ми беше разказана вкратце на едно кафе, ей така набързо… Или изреченията на този, който ми разказваше, бяха прекалено силни, или просто инстинктът ми на писател ми подсказа, че тази история трябва да бъде преразказана в роман. Във вулгарен роман.  Знам, че това, за което пиша в тази книга, е истина, макар героите да са облечени в елегантните одежди на художествената измислица.  Благодаря и на този, който ми разказа за тях. Има смисъл, защото оцелелите от това приключение може би днес определят общото ни настояще и бъдеще, а истината би ни помогнала да променим това… Има смисъл – убеден съм! Убедете се и вие! 

Ваш Веселин СТАМЕНОВ