Софроний Врачански е познат основно с преписа си на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски. Приносът му за духовното развитие на българите обаче е далеч по-значителен. Не по-малко интригуващ е и жизненият път на родения като Стойко Владиславов духовник. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ е първата оригинална новобългарска творба, в която роденият в Котел врачански епископ описва своите премеждия преди установяването си във Влашко през 1803 г. Тя е публикувана на страниците на вестник „Дунавски лебед“ от Георги Раковски в 7 поредни броя през 1862 г., а впоследствие – и като отделна книга под редакцията на Александър Теодоров-Балан.

Настоящото издание следва подхода на сдружение „Българска история“ да представя класически творби в достъпен, съвременен и естетически издържан вид – този път едно от най-значимите произведения на българската литература от XIX век. Книгата съдържа пълния текст на „Житието“, придружен от изследване на доц. д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център при БАН, която анализира творбата и досегашните ѝ публикации и дава изчерпателни сведения за биографията на Софроний Врачански.