Според едни изследвачи "Житие и страдания" е незаменим историко-познавателен документ за епохата, според други - ценен биографски извор, според трети - пълноценно белетристично повествование. А тя е и едното, и второто, и третото.

С неясна и загадъчна творческа история и цели, творбата на Софроний и сега изненадва с неподражаемата си простота и правдивост на изображението, с лаконизма и предметността на стила, с убедителността на самонаблюденията, с точната картина на нравите. Богатството на повествованието е обусловено от напрегнатото житие-битие на автора, неотделимостта на съдбата му от съдбата на народа, неговата вродена дарба на разказвач.

Надвесен над спомена за миналото, Софроний е мислил за смисъла на човешкото съществуване и е преценил, трябва да ни остави своя "пример". Направил го е със съзнанието, че това ще бъде и паметник на цяла една епоха.