Владимир Т. Иванов е роден на 7 април 1872 г. във Враца в семейството на известна местна лечителка (хекимка). Учи в различни врачански училища. През учебната 1890-91 г. започва да учителства - първо в с. Ковачевица, Ломска околия, а след това в с. Три кладенци, Врачанска околия, с. Стубел и с. Липен, Фердинандска околия, с. Малорад, Оряховска околия, с. Връв, Видинска околия, с. Голямо Пещене, Врачанска околия, с. Неговановци и с. Смърдан, Видинска околия и завършва професионалния си път в град Видин. Учи в ломското педагогическо училище и взема държавен изпит за учителска правоспособност в Кюстендилското педагогическо училище.

Съвременник на шест войни и участник в две от тях като санитар в IV дивизионна болница на VI бдинска пехотна дивизия, при Чаталджа и Чанта със своите другари се бори с избухналата през 1912 г. епидемия от холера сред българските войски.

В ръкописната „Житейска хроника. Пътят на един учител през два века от Враца до Видин“ повече от две десетилетия (1915-1927 г.) върху 176 странции систематизира наблюденията си от „десет села, пет околии и три окръга“ в Северозападна България, правени в течение на почти 65 години: учители, училища и учебно дело, селищен живот и общински управления, политически борби и изстъпления на властите в селата, войни, приятелства и разочарования, поетически и журналистически опити (публикува в 17 издания в София, Враца и Видин) - един задълбочен, всеобхватен и критичен поглед върху българския живот в края на XIX и началото на ХХ век.

Умира на 2 юли 1946 г. във Видин.