„Жената на тридесет години“ е роман, в който Оноре дьо Балзак вплита своите лични терзания и разкрива емоциите към две от най-значимите и близки на сърцето му дами. Публикуван за пръв път през 1842 г. под номер 25 в „Сцени от личния живот“, той е посветен на херцогиня Д’Арбантес и се състои от няколко отделни епизоди, излизали на различни дати и под различни заглавия, които са съответно заглавията на главите в окончателния му вариант.

Тази творба е посветена на жените и техните избори. Водеща е темата за брака и доколко щастието или нещастието в него са плод на темперамент, опит, самоконтрол, амбиция, обич или късмет.

Жули е интелигентна, чувствителна млада жена, която се омъжва за първия мъж, предизвикал нежни чувства у нея. Възраженията на нейния баща гласят:

„Полковник Д’Егльомон е разглезен от родителите си, също както и ти си разглезена от майка си и мен. Може ли да има надежда, че ще се разберете, и двамата с различни характери, непримирими в тираничността си? Ще бъдеш или жертва, или тиран. И едната, и другата алтернатива носи еднакъв брой нещастия в живота на една жена“.

Балзак проследява бащиния завет през първите грешки на Жули; страданията, които се налага да понесе тя; възловият момент, когато навършва тридесет години; съдбовните за живота ѝ срещи и в старостта на една съгрешила майка.

♦  ♦  ♦

Оноре дьо Балзак е френски писател, роден през 1799 г. Той е сред създателите на класическата форма на романа. През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи „Дядо Горио“, Балзак решава да включи в нови произведения, част от „Човешката комедия“, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията. След публикуването на „Величие и падение на куртизанките“, която е последната му и най-внушителна творба, издателство „Апостроф“ представя още един забележителен роман на Балзак – „Жената на тридесет години“.