„Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна-равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата ú изглеждаше неподвижна.

На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така ѝ се искаше да побъбри с някого!   — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма!   Жечка не можеше да се види, но ужасно ѝ домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма глава и опулени очички. 

Но само след няколко дни до главата и на опашката ѝ се появиха смешни, сякаш недовършени крачета. После опашката падна от само себе си. Жечка вече можеше не само да плува, но и да подскача, колкото си иска. И още нещо: тя откри, че може да пее! Или да квака, както бихме казали ние...“

Как и защо жабчето Жечка се превръща в Жози? Къде я отвежда талантът ѝ на певица? Кои са новите ѝ приятели? Коя е „сродната душа” на Жози и кога настъпва „звездният ѝ час”?

Това са все въпроси, на които любимата на децата Станка Пенчева, отговаря в новата си книжка.