Писателят Змей Горянин се изплува от забвението с книгата "Завръщане". С нея издателство Изток-Запад поставя началото на поредицата Незабрава, в която ще бъдат представяни текстове на знакови български писатели, които след 9 септември 1944 г. са забранени за публикуване. Поредицата се осъществява със съдействието на Националния литературен музей.

"Завръщане" включва автобиографични и биографични текстове на писателя Светозар Димитров, познат на българските читатели като Змей Горянин. Тук е "Червеният хотел" - история за рода на писателя и първите му години, мемоарните страници "Моят приятел Елин Пелин", включени по нередактирания ръкопис на автора, "Скици и ескизи" - спомени от престоя на писателя в Софийския централен затвор, два пътеписа за Добруджа, "Афоризми, мъдрости и глупотевини", личния му дневник, проследяващ последните дни преди смъртта му и част от неговата кореспонденция.

Заради кратката си дейност като цензор в Дирекцията по печата през 1942 г. след 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на една година затвор. Творчеството му е обявено за фашистко, иззето от библиотеките и му е забранено на публикува.

Ето какво пише Светозар Иванов по повод извършените срещу него репресии: "Туй не сме - онуй не сме: остана ни само една вина, че сме българин, обединист, идеалист, фантаст и мечтател с фалшиви схващания и въобще с национални идеали – вина значителна, за която ний не сме знаели, че ще плащаме разноските."

Съставители на книгата са Катя Зографова, директор на Националния литературен музей, Донка Билярска и Станислава Чешмеджиева. Корицата е дело на Десислава Игнатова.

♦ ♦ ♦

Светозар Иванов е роден през 1905 г. в град Русе. Автор е на повече от 50 романа, повести, разкази, стихове, драми, произведения за деца. Освен с писателска дарба, Змей Горянин е надарен и с талант в областта на изобразителното изкуство. Негови приятели са значими личности от културния елит на България, като Фани Попова-Мутафова, Александър Балан, Елин Пелин и др.

След смяната на властта му е наложена забрана да публикува произведенията си. Последните години от живота си прекарва в манастира Седемте престола, където след смъртта си през 1958 г. е погребан.