През 1912 г. Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на Светлината“. По мистичен път той изважда стихове от Библията, чете ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване. Тук ще изложим някои пояснения на Учителя за начина на работа с тази книжка. Това са стихове от Библията с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на Светлината: червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови, аметистови и диамантени. Едно пояснение: виолетовите лъчи са теменужено-морави, отиващи към синьо, каквато е краската на теменугата, а аметистовите са морави, които отиват към червено, каквато е краската на люляка. Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи за развитието на известна своя добродетел, да си помага за лекуване на някоя болест, да премахне някакво препятствие или да изглади недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата. Завършва се със страница 60 и накрая, на страница 61 – със Заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да се носи винаги, особено когато се пътува или на екскурзия. Един брат навехнал крака си на Витоша; като казал на Учителя, той го попитал носи ли със себе си „Завета на цветните лъчи“ и братът отговорил, че не го носи. „Ето причината“ – отговорил Учителя.
Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея.

"...По- нататък имаме виолетовата краска. С нея се извършва спасението на човечеството. Силата протича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ." (Петър Дънов)