От окосените ниви, от узрелите земи, от спокойствието на далечините се вдига синкав дим, който се спира и заспива. Появява се дърво, очертанията на колиба, свеж отблясък на жива вода. Всичко в една тръпнеща голота.

„Заспалият дим” е автобиографична по характер и експериментална по форма. Както и в останалите произведения на Миро, тук се усещат силното вълнение от изживяното и написаното, свободното боравене с философските идеи и поетичният изказ на писателя. Разказаните истории имат дълбока вътрешна връзка и са обединени в роман, който непринудено излиза извън границите на жанра и извън модернизма и неговите стремежи и вълнения.

Търсенията на духа и възвишените стремления, сложността на характерите, многопластовостта и наситеността на речта са само някои от чертите, които свързват Миро с модернизма. Необходимостта от правдоподобност кара писателя строго да свърже своите истории с реалността. Въпросите за смисъла на човешкия живот, смъртта, любовта, приятелството, въображението, вярата, прошката, невинността са показани със завладяваща оригиналност и простота.

♦  ♦  ♦

Габриел Франциско Виктор Миро Ферер е роден през 1879 г. в Аликанте. Учи в католическия колеж на Аликанте и следва право във Валенсия и Гранада. Дълго се препитава с чиновническа работа, въпреки че като млад мечтае да стане художник. През близо 30-годишната си писателска кариера написва над 20 романа. Първите му опити са още през ученическите години, но истинското начало е поставено с кратката повест „Номад”.

„Заспалият дим” е една от най-личните творби на Миро, заедно с „Години и левги”, още повече че до голяма степен и двете са автобиографични. В „Таблици на календара сред заспалия дим” писателят иска да разкаже мита за Страстната седмица така, както би се разказал в съвременността. Миро е една от най-крупните фигури в испанското литературно и културно движение „Поколение ‘98” редом с Мигел де Унамуно, Асорин, Вале-Инклан.