Захарий Стоянов пише „Записки по българските въстания“ в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало.

Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у нас в годините преди Освобождението.

Всичко това е написано на красив и пъстър език, който десетилетия по-късно се чете със същия плам и носи дори повече удоволствие.