В последните четири тома, проследяващи развоя на социалния реализъм в Европа през ХІХ в. и нача­лото на ХХ в., Хаджикосев разширява географския обхват на понятието западнаевропейска литература, осъвременявайки смисъла и съдържани­ето на този вече остарял термин. Така в неговия обсег досега са попаднали (наистина само частично) литературите на четиринадесет страни членки на ЕС, а като прибавим българската гледна точка и непрестанните паралели с българската литература и култура, те ста­ват петнадесет. Седмата част от Западноевропейска литература, обозна­чена с подзаглавието Другите големи реалисти от XIX век, предла­га очерци за най-значителните немскоезични писатели от онази епо­ха от Австрия, Германия и Швейцария, но е също така набег и към редица по-малки литератури като белгийската и към едно от чу­десата на европейската култура през онова столетие – скандинавските литератури.